phototargets.com

Една от най-забележителните възможности на Panasonic Lumix DMC-G2 е въртящият се 3-инчов чувствителен на допир дисплей, върху който можете да контролирате настройките на фотоапарата и да задействате затвора като докоснете обекта, изобразен на дисплея. Отличният електронен окуляр прави лесно и удобно кадрирането при силна светлина. Системата на автофокус е бърза, а качеството на изображението добро.

Както се очакваше, Panasonic представи наследника на DMC-LX3 — DMC-LX5. Обновени са всички ключови компоненти на камерата: обективът, матрицата тип CCD и процесорът за обработка на изображенията.

Обективът LEICA DC VARIO-SUMMICRON обхваща диапазон от фокусни разстояния 24-90 мм. (в 35-мм. еквивалент), като максималната диафрагма е F/2,0-F/3,3.

Резолюцията на матрицата е 10,1 МП. По данни на производителя, тя е преработена напълно, в резултат на което е станало възможно разширението но динамичния диапазон за сметка на повишаване на чувствителността. Форматът на кадъра може да се избира между 4:3, 3:2 или 16:9.

Обновен е и процесорът за обработка на изображенията Venus Engine FHD. Твърди се, че подобряването на алгоритмите на обработка са подобрили качеството на изображението при снимане в лоши светлинни условия.

В режим видео DMC-LX5 поддържа формат AVCHD Lite, който осигурява два пъти повече време на снимане в сравнение с JPEG. Има богат избор от творчески режими, като "Творческо кино», «Мой цвят» и «Филм».

Камерата има 3-инчов дисплей, където може да се закрепят допълнителни аксесоари, например визьор Live View. Размерите на камерата са 109,7 x 65,5 x 43,0 мм, с батерия и карта тежи 271 г. С едно зареждане на батерията могат да се направят 400 снимки.

И последния (и пръв по пазарен дял) голям производител свали картите -  Canon обещава да излезе на пазара на безогледалните фотоапарати със сменяема оптика, т.нар. компактни фотоапарати със сменяема оптика или цифров далекомерен апарат (напълно неправилно).

При това, представителят на Canon е заявил, че съвременната тенденция на пазара на фотоапаратите не е само в това, да се отстрани огледалото, а «просто пазарът изисква камерите да бъдат по-компактни», и това изискване трябва да се удовлетвори.

Това разбира се не е толкова лесно — отстраняването на огледалото никога не е било такъв проблем, проблемът стои при работната отсечка, която не може да се намали, иначе всички системи биха били взаимно съвместими без никакви преходници. А обективите от далекомерните апарати щяха да се използват с огледално-рефлексни.

Намаляването на работния отрязък изисква изцяло нова конструкция на обектива. А това на практика означава поне частично отказване от системата, която по старите производители са развивали с години, отказ от целия набор от обективи и начало на разработка на нови.

Тук преимущество имат играчите, които вече присъстват на пазара, които не пускат на пазара голям брой нови обективи - например Sony, Olympus и Panasonic (да не говорим за Samsung). Sony веднага пусна три обектива, с което настигна някои играчи в сегмента, и заплашва да прибави още на  Photokina 2010. Обективите сега съвсем не са източник на доходи, а залог за стабилност. Как мислят купувачите? — «Ще си купя апарат с обектив, ако ми потрябват друг, ще мисля по-нататък».

Практиката е ясна: следва макрообектив, телеобектив, широкоъгълен. Някои купуват нормален.

Кой са бъдещите притежатели? Разочаровани взискателни ползватели на компактни фотоапарати, които не за първи път плащат двойно, хора, които все още нямат фотоапарат и снимат с iPhone.

Онези с  DSLR няма да направят крачка назад и биха си взели като втори семеен . За професионалистите този сегмент е смешен. Затова, дялът се оценява на 20% от пазара, т.е. два пъти повече от огледално рефлексните фотоапарати.